саморазпускала

Речник на българския език

1. саморазпускала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпускала е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазпускала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпускала е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. саморазпускала — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазпускала е производна форма на саморазпускам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. саморазпускала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саморазпускала е производна форма на саморазпускам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).