саморазпускал

Речник на българския език

1. саморазпускал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпускал е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпускал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпускал е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазпускал — мин. деят. св. прич. м. р.

саморазпускал е производна форма на саморазпускам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. саморазпускал — мин. деят. несв. прич. м. р.

саморазпускал е производна форма на саморазпускам (мин. деят. несв. прич. м. р.).