саморазкрил е

Речник на българския език

1. саморазкрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазкрил е е производна форма на саморазкрия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазкрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазкрил е е производна форма на саморазкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).