саморазкрили

Речник на българския език

1. саморазкрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазкрили е производна форма на саморазкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазкрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазкрили е производна форма на саморазкрия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).