саморазкриел

Речник на българския език

1. саморазкриел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазкриел е производна форма на саморазкрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазкриел — мин. деят. несв. прич. м. р.

саморазкриел е производна форма на саморазкрия (мин. деят. несв. прич. м. р.).