саморазкри

Речник на българския език

1. саморазкри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

саморазкри е производна форма на саморазкрия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. саморазкри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

саморазкри е производна форма на саморазкрия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).