самопровъзгласявах

Речник на българския език

1. самопровъзгласявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самопровъзгласявах е производна форма на самопровъзгласявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самопровъзгласявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самопровъзгласявах е производна форма на самопровъзгласявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).