самопровъзгласявал съм

Речник на българския език

1. самопровъзгласявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласявал съм е производна форма на самопровъзгласявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самопровъзгласявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласявал съм е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самопровъзгласявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласявал съм е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).