самопровъзгласявал си

Речник на българския език

1. самопровъзгласявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласявал си е производна форма на самопровъзгласявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самопровъзгласявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласявал си е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самопровъзгласявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласявал си е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).