самопровъзгласявал е

Речник на българския език

1. самопровъзгласявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласявал е е производна форма на самопровъзгласявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопровъзгласявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласявал е е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самопровъзгласявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопровъзгласявал е е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).