самопровъзгласявало е

Речник на българския език

1. самопровъзгласявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласявало е е производна форма на самопровъзгласявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопровъзгласявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласявало е е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопровъзгласявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопровъзгласявало е е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).