самопровъзгласявали

Речник на българския език

1. самопровъзгласявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самопровъзгласявали е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопровъзгласявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самопровъзгласявали е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самопровъзгласявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самопровъзгласявали е производна форма на самопровъзгласявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самопровъзгласявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самопровъзгласявали е производна форма на самопровъзгласявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).