самопровъзгласявала

Речник на българския език

1. самопровъзгласявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопровъзгласявала е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопровъзгласявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопровъзгласявала е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самопровъзгласявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самопровъзгласявала е производна форма на самопровъзгласявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самопровъзгласявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самопровъзгласявала е производна форма на самопровъзгласявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).