самопровъзгласява

Речник на българския език

1. самопровъзгласява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самопровъзгласява е производна форма на самопровъзгласявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самопровъзгласява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самопровъзгласява е производна форма на самопровъзгласявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самопровъзгласява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самопровъзгласява е производна форма на самопровъзгласявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).