самопризнавало

Речник на българския език

1. самопризнавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопризнавало е производна форма на самопризнавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопризнавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопризнавало е производна форма на самопризнавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопризнавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самопризнавало е производна форма на самопризнавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самопризнавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самопризнавало е производна форма на самопризнавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).