самопризнавала

Речник на българския език

1. самопризнавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопризнавала е производна форма на самопризнавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопризнавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопризнавала е производна форма на самопризнавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самопризнавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самопризнавала е производна форма на самопризнавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самопризнавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самопризнавала е производна форма на самопризнавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).