самопризнава

Речник на българския език

1. самопризнава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самопризнава е производна форма на самопризнавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самопризнава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самопризнава е производна форма на самопризнавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самопризнава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самопризнава е производна форма на самопризнавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).