самопредложил е

Речник на българския език

1. самопредложил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопредложил е е производна форма на самопредложа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопредложил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопредложил е е производна форма на самопредложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).