самопредложило си

Речник на българския език

1. самопредложило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопредложило си е производна форма на самопредложа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопредложило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самопредложило си е производна форма на самопредложа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).