самопредложило

Речник на българския език

1. самопредложило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопредложило е производна форма на самопредложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопредложило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самопредложило е производна форма на самопредложа (мин. деят. св. прич. ср. р.).