самопредложело

Речник на българския език

1. самопредложело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопредложело е производна форма на самопредложа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопредложело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самопредложело е производна форма на самопредложа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).