самопредложел

Речник на българския език

1. самопредложел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопредложел е производна форма на самопредложа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопредложел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самопредложел е производна форма на самопредложа (мин. деят. несв. прич. м. р.).