самопредлагал съм

Речник на българския език

1. самопредлагал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал съм е производна форма на самопредлагам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самопредлагал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал съм е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самопредлагал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал съм е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).