самопредлагал е

Речник на българския език

1. самопредлагал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал е е производна форма на самопредлагам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопредлагал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал е е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самопредлагал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопредлагал е е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).