самопредлагало е

Речник на българския език

1. самопредлагало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопредлагало е е производна форма на самопредлагам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопредлагало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопредлагало е е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопредлагало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопредлагало е е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).