самопредлагали

Речник на българския език

1. самопредлагали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самопредлагали е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопредлагали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самопредлагали е производна форма на самопредлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самопредлагали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самопредлагали е производна форма на самопредлагам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самопредлагали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самопредлагали е производна форма на самопредлагам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).