самопожертвувах

Речник на българския език

1. самопожертвувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самопожертвувах е производна форма на самопожертвувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самопожертвувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самопожертвувах е производна форма на самопожертвувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).