самопожертвувал си

Речник на българския език

1. самопожертвувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопожертвувал си е производна форма на самопожертвувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самопожертвувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопожертвувал си е производна форма на самопожертвувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самопожертвувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопожертвувал си е производна форма на самопожертвувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).