самопогълнеше

Речник на българския език

1. самопогълнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самопогълнеше е производна форма на самопогълна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самопогълнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самопогълнеше е производна форма на самопогълна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).