самопогълнел е

Речник на българския език

1. самопогълнел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопогълнел е е производна форма на самопогълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).