самопогълнело

Речник на българския език

1. самопогълнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопогълнело е производна форма на самопогълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопогълнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самопогълнело е производна форма на самопогълна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).