самопогълнели

Речник на българския език

1. самопогълнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самопогълнели е производна форма на самопогълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопогълнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самопогълнели е производна форма на самопогълна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).