самопогълнел

Речник на българския език

1. самопогълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопогълнел е производна форма на самопогълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопогълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самопогълнел е производна форма на самопогълна (мин. деят. несв. прич. м. р.).