самопогълнат

Речник на българския език

1. самопогълнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

самопогълнат е производна форма на самопогълна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопогълнат — мин. страд. прич. м. р.

самопогълнат е производна форма на самопогълна (мин. страд. прич. м. р.).