самопогълнал съм

Речник на българския език

1. самопогълнал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопогълнал съм е производна форма на самопогълна (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самопогълнал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самопогълнал съм е производна форма на самопогълна (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).