самопогълнал си

Речник на българския език

1. самопогълнал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопогълнал си е производна форма на самопогълна (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самопогълнал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самопогълнал си е производна форма на самопогълна (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).