самопогълнал е

Речник на българския език

1. самопогълнал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопогълнал е е производна форма на самопогълна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопогълнал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопогълнал е е производна форма на самопогълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).