самопогълнало е

Речник на българския език

1. самопогълнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопогълнало е е производна форма на самопогълна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопогълнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопогълнало е е производна форма на самопогълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).