самопогълнало

Речник на българския език

1. самопогълнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопогълнало е производна форма на самопогълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопогълнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самопогълнало е производна форма на самопогълна (мин. деят. св. прич. ср. р.).