самопогълнала

Речник на българския език

1. самопогълнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопогълнала е производна форма на самопогълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопогълнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самопогълнала е производна форма на самопогълна (мин. деят. св. прич. ж. р.).