самопогълнал

Речник на българския език

1. самопогълнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопогълнал е производна форма на самопогълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопогълнал — мин. деят. св. прич. м. р.

самопогълнал е производна форма на самопогълна (мин. деят. св. прич. м. р.).