самоохладило

Речник на българския език

1. самоохладило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоохладило е производна форма на самоохладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоохладило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоохладило е производна форма на самоохладя (мин. деят. св. прич. ср. р.).