самоотрече

Речник на българския език

1. самоотрече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоотрече е производна форма на самоотрека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоотрече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоотрече е производна форма на самоотрека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоотрече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоотрече е производна форма на самоотрека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).