самоотречала

Речник на българския език

1. самоотречала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотречала е производна форма на самоотрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотречала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоотречала е производна форма на самоотрека (мин. деят. несв. прич. ж. р.).