самоотрекъл

Речник на българския език

1. самоотрекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотрекъл е производна форма на самоотрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотрекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

самоотрекъл е производна форма на самоотрека (мин. деят. св. прич. м. р.).