самоотравяло е

Речник на българския език

1. самоотравяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотравяло е е производна форма на самоотравям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотравяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотравяло е е производна форма на самоотравям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоотравяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотравяло е е производна форма на самоотравям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).