самоотравяло

Речник на българския език

1. самоотравяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотравяло е производна форма на самоотравям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотравяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотравяло е производна форма на самоотравям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоотравяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоотравяло е производна форма на самоотравям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоотравяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоотравяло е производна форма на самоотравям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).