самоотравяла

Речник на българския език

1. самоотравяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотравяла е производна форма на самоотравям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотравяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотравяла е производна форма на самоотравям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоотравяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоотравяла е производна форма на самоотравям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоотравяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоотравяла е производна форма на самоотравям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).