самоотравял

Речник на българския език

1. самоотравял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотравял е производна форма на самоотравям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотравял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотравял е производна форма на самоотравям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоотравял — мин. деят. св. прич. м. р.

самоотравял е производна форма на самоотравям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоотравял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоотравял е производна форма на самоотравям (мин. деят. несв. прич. м. р.).