самоотравя

Речник на българския език

1. самоотравя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоотравя е производна форма на самоотравям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоотравя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоотравя е производна форма на самоотравям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоотравя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоотравя е производна форма на самоотравям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).